Повод да напиша тази статия е мой разговор с музикант и педагог австралиец, който преподава и свири в Германия и в родината сиКонсултирах го за качествата на няколко инструмента и той сподели ситуация, случила с в края на учебната 2012 – 2013 год. в музикален университет в Сидни:

Младата музикантка се явява на държавен изпит за присъждане на степен - „магистър на музикалното изкуство”. Комисията я изслушва и отказва да ѝ остави оценка, като й препоръчва да смени инструмента, с който се е явила на изпита, с по-добър. Обосновката за неприсъждане на степента е аргументирана, че е недопустимо инструменталист, защитаващ степента магистър, да упражнява музикалното изкуство на толкова некачествен инструмент. Заради липсата на обективни фактори, които да определят колко от неудачите на младата музикантка са вследствие на характеристиките на инструмента й и колко са последствие от липсата на добра подготовка, не й се присъжда никаква оценка.

Запознах се с качествата на  виолончелото, за което се твърди че е с недостатъчно добри характеристики. Твърдя, че в България има твърде малко музиканти с по-добри инструменти от нейния, не само виолончела, а като цяло. Истината е, че музикалната общественост отдавна не обръща внимание на частта от симбиозата музикант- шрайхов инструмент, конкретно на инструмента. Оправданията на музикантите като бедни сме, няма достъпни хубави инструменти, не можем да намерим подходящ – просто будят недоумение и са некоректни. Недопустимо е, дори в мисълта си хората на изкуството да си позволяват да лъжат и манипулират публиката с подобни твърдения. Който няма поддържан, качествен и отговарящ на неговото изпълнителско ниво инструмент, просто няма място в средите на музикантите. Не приемам, че все още колегите ми допускат такива обидни компромиси по отношение на качеството на звука си като следствие на своя инструментариум. Няма как един изпълнител да има претенции за ниво и значимост, след като свири на нещо, което само по външен вид отговаря на цигулка, виола, виолончело или контрабас. В България, а и в Европа има голям брой майстори-лютиери, които имат възможност и предлагат музикални инструменти с отлични акустични качества. Много голямо значение за звукоизвличането има музикалният инструмент, а не само изпълнителя. Следователно подценяването, неглижирането ,а в някои случаи целенасоченото пренебрегване на качествата на инструмента водят единствено до упадък на изкуството и отлив на публика. Тя, публиката, има достъп до изключителни звукови образци и от записи във фонотеката си, и от масовите медии. Дори малкото запазили се меломани, вярващи в българското музикално изкуство, все повече се отдръпват от халтурните мероприятия с участието на добри изпълнители с неподдържани и акустично неподходящи за свирене инструменти.

В образователните програми и на средните, и на висшите училища по музикално изкуство не са включени запознаването в дълбочина с: устройството на струнните инструменти, начините на изработка, акустичната им подредба, влиянието на разнообразието от аксесоари върху изпълнителската техника, както и на качественото звукопроизводство. Твърде неприятно впечатление ми прави практиката да се обучават млади изпълнители, които свирят на инструменти с изключително лошо качество. Музикантите не могат да еволюират, не могат да усвоят по-сложните технически прийоми в музиката, единствено заради нивото на инструментите си. Голям пропуск и недостатък е, че самите музиканти, били те педагози или изпълнители, рядко имат дори минимални познания за начините на определяне на качествата на струнните инструменти, за подбора им, за поддръжката и евентуалното им подобряване.

В моите доклади на конференции, пред музиканти и пред студенти аз  цитирам разговор с моя колежка концертиращ музикант - виолончелист на тема струни и техния живот. В него тя твърдеше, че нейните струни марка „Ларсен” се били качествено разсвирили в началото на четвъртата година от употребата им. Това е ситуация, която може да потресе всеки акустик и производител на струни. Аматьорите музиканти не знаят, но всички останали са задължени да заменят акуратно своите струни, след като те се износят. Ако попитаме представителна извадка от български изпълнители надали повече от пет процента ще отговорят относително правилно, колко е оптималната продължителност на свирене върху най-често използваните модели и марки струни. Цитираните модел и марка виолончелови струни имат качествено звукоотдаване за не по-вече от четири максимум пет месеца. Това заключение се потвърждава и от експериментите на собственика на фирмата производител Лориц Ларсен. Той също дефинира максимална продължителност на живота на струните си за виолончело от пет месеца. При цигуларите също има „рекордьори”. При акустична подредба на инструмент се запознах с млад студент в музикалната академия. На неговата цигулка струните бяха повече от три годишни. При положение, че най - издръжливите струни за цигулка имат живот не по-дълъг от четири месеца. Професионалните изпълнители трябва, ако не строго, то поне коректно спазват съветите на производителите на струни или акустиците по отношение на живота на струните. Иначе показват аматьорство или лошо качество.

Професионалните музиканти в България не подбират струните си като акустичен ансамбъл с инструмента си. Необяснимо е този аксесоар да се подбират на принципа „…за тези ми казаха, че дават по-хубав звук…”. Струните не произвеждат звук. Те трептят и развибрират горната дъска на инструмента, вследствие на което се генерира звук. Механичните свойства на струните като опън, амплитуда и маса предоставят различни условия на трептене и от там произтичат разликите в звука, който се получава при употребата им. При липса на каквито и да е познания как различните видове струни взаимодействат с инструмента е недопустимо музикантът да избира и променя вида на използваните от него струни. Без консултация с лютиер и акустик не трябва да се изменя вида използвани струни.

По отношение на аксесоарите като ключове, струнник, подбрадник, шип и магаре също има тотално неразбиране към приноса им във формирането на звука и въздействието им върху начина на свирене. Когато се закупува нов инструмент, неговият майстор е съобразил редица зависимости при асемблирането му и не случайно е подбрал строго определен вид аксесоари. Нито музикантите, нито педагозите отчитат как се променя техниката на звукоизвличане при промяна примерно на един подбрадник с друг при цигулка или виола. В моята практика на консултант по акустиката има примери, как само 1мм разлика в мястото на закрепване на петите на подбрадника променя в значителна степен звуковите качества на инструмента. Тук трябва да се отчете, че често лютиерите дообработват някои аксесоари и ги индивидуализират според изискванията на своите инструменти. Така при подмяната им с нови се нарушават настройките, направени на инструмента и той загубва голяма част от положителните си качества.

При виолончелистите в края на първата декада на XXI век имаше мода за употреба на щокове от карбон,  което е пагубно за техниката на свирене. Тези шипове бяха изработени от плътни парчета, които са твърде еластични. Като последствие при най-малък натиск върху челото се разклащаше и подвеждаше техниката на изпълнение. Освен това никой не отчете, че има научен труд за влиянието на подбора на материал за изработка на виолончеловия шип върху неговите звукови качества, написан от Магдалена Айхмейер . В този труд ясно се заявява, че карбонът не е подходящ материал за щок.

Струнниците също влияят в значителна степен върху звука и техниката на свирене. Изследванията на американския лютиер Дейвид Лангсатер доказват, че подборът на струнник и като материал на изработка, и като модел е сложен процес свързан с акустиката на инструмента. Всеки струнник влияе върху техниката на дясната ръка по различен начин и не трябва изборът на този аксесоар да е свързан с естетика и красота.

Гладкостта на грифбрета, състоянието на магарето, изправеността на душичката и редица други изключително важни за техниката на свирене и качеството на звука аспекти на поддръжката на инструмента трябва да се познават от всеки, занимаващ се с музикално изкуство.

Недопустимо е от професионална гледна точка музикантите да не поддържат инструментите, с които свирят. Музикалното изкуство е зависимо както и от майсторството на изпълнителя, така и още повече от състоянието на музикалния инструмент и аксесоарите му.

Смяната на космите на лъка, подмяната на амортизираните струни, ежегодните прегледи от лютиер на инструмента са част от неотменните задължения на изпълнителя, с които той се ангажирал още в момента, в който е започнал да се занимава професионално с музика. Отричане на важността на дори най-малкия детайл влияещ върху звуковите качества на дуото музикант-инструмент позволява да се твърди, че той е недобросъвестен аматьор, злоупотребяващ с изкуството музика. Всяко подценяване на влошеното състояние на струнния инструмент доказва липсата на отношение подобаващо на артист, занимаващ се с изкуство и определено подсказва липсата на професионализъм.

д-р Христо Христов д.н.