От средата на ХХ век в лютиерството настъпват бавни, но значими, промени в качеството на изработка на аксесоарите и тяхното влияние върху техниката на свирене. Тези промени обаче не се отразяват върху начина на преподаване и изискванията към учениците и студентите, което силно негативно повлиява върху тяхното професионално развитие. Лютиерите и преподавателите не могат да комуникират по между си активно поради наложили се субективни и непрофесионални мнения и заради невъзможността да се използва един и същ терминологичен набор от изрази, разбираем и за двете страни. Потърпевши са студентите, учениците и дори професионалните музиканти, които нямат адекватна подготовка за преодоляване на препятствията в звукоизвличането, породени от външни фактори, а не от недостатъчно високо ниво на техниката на изпълнение. Във висшите училища отдавна се пренебрегва преподаването на основите на лютиерството. Подценява се в значима степен голямото влияние на съвременните акустични решение за изпълнителите. Липсва подготовка на младите музиканти за това как обективно да изберат инструмент, който да им е полезен и да им помага в изпълнението. Не се познават възможностите на акустиците и тяхното влияние върху изпълнителската техника. Аксесоарите се възприемат като придаденост към инструмента и често се използват само с цел показност, но в нито един случай не и по обективна необходимост.

Лъкът е един от компонентите със значимо влияние, на пълното с неизвестни поле на предизвикателствата за музикантите, на съвременните тенденции в акустиката и изработката на инструменти и лъкове. Ако се приеме, че за малка част от изпълнителите факти като :”…Този лък има пръчка с 6117 Луки…” или „… Жабката на този лък е от змийско дърво, но той е с олекотена намотка..” имат значение, същите надали знаят как точно тези два типа лъка си взаимодействат с инструмент, копие на Д.Монтаняна или със струни “Pirastro OIbligato”, но със синтетична не с кожена основа. В настоящето непознаването на съвременните тенденции в изработката на лъкове и на изследванията за влиянието на характеристиките на пръчката и космите само вреди на изпълнителите. Техниката на дясната ръка на музикантите не се влияе единствено и само от качествата на лъка. Дълги години аркетиерството и лютиерството бяха обединявани и влиянието им за дясната ръка се свеждаше само до необходимостта от удобство за свирещия. В настоящето характеристиките на струните са фактор, който налага наложителни промени в този подход. Масата на лъковете е не само качество на лъка, но и част от уравнение, което определя зависимостта между теглото на струната, нейния опън и нейната амплитуда от една страна и опъна на космите на лъка , мястото на мъртвата му точка и тежестта му. Все повече в практиката на акустиците се налагат струни с голяма маса и опън. Съществува тройно правило за зависимостта между маса, опън и амплитуда на струната, за да не се налага корекция в техниката на свирене или в избора на лък. Необходимо е да няма едновременно големи показатели на опън и маса. Това правило се нарушава и поради незнание, по-често от музикантите, и заради специфичния изисквания на корпуса на инструмента. Най-незначителната необходима промяна е тази на използваната скорост на лъководене. Ако се използват често струни с голяма маса и същите имат или голям опън, или голяма амплитуда е наложително използваният лък да е с маса над средната. За цигулка тя е в диапазона 57- 64 гр, за виола 68 – 75 гр, за чело 75 – 85 гр. Желателно е също пружината на лъка да е по-силна и най-долната част на дъгата да е изместена малко повече към върха. Ако се използват така разпространените леки френски лъкове, че се достигне до интуитивни промени в техниката на дясната ръка и в почти всички случаи до стягане. Този тип влияние е невалиден единствено за най-качествените лъкове и инструменти. От една страна те не се асемблират със  струни с горепосочените характеристики, защото те им влияят акустически много негативно. От друга страна лъковете от най-висок клас преодоляват недостатъците от употребата на такива струни. Много малка част от музикантите имат достъп до много високо качествени инструменти / не само Страдивари и Гуарнери , но и такива от по-съвременни лютиери като Пресенда, Гаримберти, Бийом, Фаньола и др. и лъкове / Н.Кител, Пека, Турт и др. /. Болшинството от изследователи на влиянието, радетели на запазването на статуквото в педагогиката обаче, използва за доказателство точно такива инструменти и лъкове.

Струните са друг компонент влияещ върху техниката на свирене, сериозно подценяван в педагогическите среди. Честа практика е преподаватели или колеги да консултират покупката и избора на струни. Това не е на база познание, а само на оценка за влиянието им върху собствения инструмент или евентуално на още един-два и е дълбоко поггрешно. Практиката ми на акустик е да обуча музиканта как трябва обективно да се избират струни. Годишно слушам и консултирам, по отношение на качеството на звука и техниката на свирене, повече от 90 цигулки и виоли и около 20-25 чела. От натрупания за повече от 15 години опит мога да дам следното заключение. Сред музикантите никога не се отчита трудността на звукоизвличане породена от използваните струи. Те просто не знаят, че струните сами по себе си и взаимодействието им с корпуса, лъка и другите аксесоари влияят върху техниката на свирене. Избора се свежда до няколко познати модела. Томастик има 5 основни модела, но има голям брой допълнителни модификации по отношение на обвивка, сърцевина и опън. Пирастро има над 20 модела , о с малък брой модификации. Като прибавим и по-малките производители се събира внушителен брой струни с неясни физични характеристики, често умишлено крити от производителите. На рекламите пише какъв звук произлиза от струната. Но това е груба манипулация, защото струната не възпроизвежда звука, който се чува от инструмента. Илюстрация 1 процеса на генериране на звука от струната, през магарето към корпуса и в околното пространство.

ил.1. процес на генериране на звука от струната, през магарето към корпуса и в околното пространство

Формата на вълната причинена от вибрацията на струната „A”, има честотната характеристика „B” и предизвиква съответната реакция в магарето „C”. То развибрира корпуса “D” и се получава звук с честотна характеристика „E”. Той излиза с променената форма на вълната “F”. Във фигурата за “B”,”D” и ”E” важи скалата от 0 до 5 kHz. Ясно личи, че характеристиките на вълната на струната и тази, която излиза от инструмента са със значителна разлика. Струните влияят чрез опъна, масата и амплитудата си. Но това важеше до момента, в който всички следваха конструирането на инструментите по предварително зададени размери. В настоящето вече няма такава практика и се създава определен, търсен от музиканта звук, без да има голямо значение външния модел, копие на известен инструмент. Няма значение дали моделът е Страдивари или Гофрилер. В миналото звукът се асоциираше с модела, но акустиците позволяват да се прекрати тази връзка.

Преподаването на техниката на изпълнение не отчита горните факти и изисква да се постигат резултати с упражнения, създадени за съвсем различни като замисъл и изработка инструменти. Упражненията за понижаване на скоростта на лъка са неприложими на кожени струни. Те не могат да се използват и при струни с голям опън. Техниката често се тренира максимално близко до магарето. Няма смисъл да се упражнява на това място, защото качеството на звука там е изключително ниско, липсват и сила и тембър и по време на употребата и в произведения резултатите ще са само негативни. Освен това там характеристиките на струните позволяват да се изпълнява сравнително лесно. С отдалечаване на контактната точка на лъка от магарето упражнението губи смисъл. Често скоростта на лъка е недостатъчно бавна не заради музиканта, а заради аксесоарите. Силата на звука не зависи от натиска на лъка върху струната. Силата е зависима от големината на амплитудата на клатене на струните. Амплитудата е зависима от скоростта на лъка и от мястото на контактната му точка. За далекобойността на инструментите често се греши и се счита, че е зависима от силата на звука, а тя е функция на подредбата на обертоновата редица. Тембъра на инструментите се влияе  много повече от скоростта на лъка и контактната му точка, а не от силата на натиск. Не се познават и границите, в които е възможен натиск с лъка върху струните. Изследванията доказват, че те са от -0.080 кг до 0.8 кг. Отрицателната част е за момента, когато дясната ръка „носи” лъка и въпреки това се извлича звук. Максималното показание се отчита в момента, когато пръчката докосва космите, а лъкът е бил с оптимално натегната пружина.  Съвременната техника не позволява да се приложи оптимално носенето и натиска и е тотално неподходяща, но продължава да се преподава. Качественото притискане и носене на лъка към струните не се постига чрез  прунация и супинация, а чрез промяна на постановката и мястото на държане на лъка.

При заучаване на щриха легато-стакато често се достига до определено не много бързо темпо, което се явява граница за изпълнителя. Непознаването на физиката на звукоизвличане, която разделя процеса на зацепване на космите със струната, отклоняване на струната и натягането й като пружина, освобождаването й и приплъзването й по космите докато отново се зацепи. Този процес може да бъде скъсен с цената на понижаване на качеството на звука, но щрихът става лесно изпълним и се компенсират звуковите недостатъци.

Голяма част от техниката на дясната ръка на инструменталистите се компрометира от преподаването на упражнения изискващи пределно различно по качество асемблиране на музикалните инструменти. Тази практика да не се обръща внимание дали поради непознаване или поради принизяване на значението на аксесоарите води до недостатъчно високо ниво на изпълнителите и отстъп спрямо нивото на музикантите от 60 – 80 те години на ХХ век. Това е логично обяснимо. В цитираният период не се използват струни с характеристи, които изискват различна от познатата до тогава техника по време на свирене.

Съвременните педагогически техники за подготовка на щрайхисти подценяват влиянието на аксесоарите и за лявата ръка на изпълнителите. Съвременните модели струни изискват различно по сила и времетраене притискане на струната към грифбрета за получаване на качествен звук. Изпълнението на изкуствени флажолети при някои струни е осезаемо по-трудно от други. Качеството на звука зависи и от използваните модели магарета и струнници, а не толкова от изпълнителя. Когато се изисква постигането на определен звуков нюанс е желателно да се познава взаимодействието между аксесоарите и да се прецени дали въобще е възможно това с този определен инструмент. Не се познава въздействието на различните типове магарета върху качеството на звука и често се препоръчва употребата на един или друг тип само по остарели схващания като тези, че при челата френският модел засилва тембъра на инструментите, а белгийският силата им. Разминаването между педагогическите изискания и реалните потребности на музикантите се увеличават все повече и заради сериозната неподготвеност на последните да извличат максимума от музикалните инструменти. Незнанието и ограничението, че на инструмента се свири само по преподавания начин, водят до ограничаване в избора както на инструмент така и на лък. Често се пренебрегва емпирично доказаното при „старите италиански инструменти” правило, че често самият инструмент подсказва как да се свири на него. То важи за всеки инструмент, който се използва за първи път от даден музикант. Според отдавна е настъпил момента за осъвременяване на педагогическите практики и за промени в теоретичната и практичната подготовка на младите щрайхисти. Необходимото сближаване с лютиерите може да се осъществи с помощта на макар и малкото на брой акустици, които са добре подготвени музикални изпълнители и теоретици в сферата на изработката на инструменти. Така ще се преодолее негативната тенденция, забелязваща се в последните поколения, които значително понижават звуковите качества на изпълненията си, амортизират се все по-рано като изпълнители и не достигат високото ниво на своите преподаватели.

д-р Христо Христов д.н.