Между 19 септември и 14 октомври в град Кремона Италия се проведе 13-тия конкурс за майстори изработващи струнни музикални инструменти Триенале. Това е най-големият и популярен конкурс сред професионалните майстори лютиери в света. В него участваха над 400 инструмента. За първи път в историята на конкурса българин се класира на финал. Това е казанлъшкия лютиер Пламен Милчев. Той зае почетното пето място в категория виолончело. Предно класиране имаха и други майстори от града на розите – Иван Станков, Генади Славов, Стойко Чобанов, Петко Стойнов, Едрьо Едрев, Пламен Едрев, Радиана Едрева и др. Българските лютиери доказаха за пореден път изключително високото си ниво спрямо своите колеги не само в Европа. При провеждането на конкурса се забеляза потвърждаване на тенденцията в света на лютиерството за преминаване от традиционното лакиране със спиртен лак към маслен. Това попречи на българите да постигнат още по-големи успехи. Във всички останали аспекти на изработката на инструменти нашите представители са на висотата на представителите на утвърдените лютиерски школи. По звукови качества българските инструменти не само не отстъпваха на конкурентите си, но дори ги превъзхождаха. Прави впечатление, че нивото на казанлъчани достига до такива висоти, че дори водещи световни лютиери не могат да повярват каква прецизност на изработката притежават майсторите от града на тракийските царе и розите. По време на конкурса от 28 до 30 септември се проведе и 25 –то изложение на струнни музикални инструменти Мондомузика в Кремона. Възможността да свиря и слушам както инструментите от конкурса така и тези от изложението затвърдиха мнението ми, че казанлъшките майстори с гордост могат да заявят, че защитават ниво, което може да се тълкува и като обособяване на собствена школа в изработката и формирането на звука на инструментите от струнния квартет. Въпреки големите икономически спънки, създавани от организаторите на изложението пред участниците от Източна Европа, лютиерите от града на розите продължават упорито да доказват с работата си, че мястото и уважението, което заслужават, е сред водещите в изкуството. Постоянното доказване на високо световно ниво за съжаление не се отбелязва нито от културната общественост в града, нито от водещите масмедиите, занимаващи се с изкуство в България. Българските лютиери защитават световно ниво в областта на това фино изкуство. Това не се постига дори от българските музиканти камо ли в друга сфера на културата у нас. Те работят неуморно, не си правят реклама, постоянно стават жертва на недобросъвестни български преподаватели проповядващи користно имагинерните качества на по-старите инструменти. Крайно време е не да търсим невъзможни каузи за популяризиране на българската култура, а просто да се обърнем към националното. Да, нашите казанлъшки лютиери не живеят в столицата и не са известни в България, а не трябва ли да се запитаме защо е така? В началото на есента за пореден път можем да бъдем горди от представянето на майсторите от Регионалното сдружение на лютиерите в град Казанлък, което отдавна е надхвърлило не само регионалното, но и националното значение за развитието на българската култура.

Д-р Христо Христов