Понастоящем съществува силно подценяване на звуковите възможности на качествено изработените нови инструменти от цигулковата фамилия. Конкурсите по лютиерство, вместо да доказват и издигат акустичните качества на съвременните инструменти, със своя регламент на провеждане имат силен уклон само към външния вид. Целите, които си е поставило Сдружението на лютиерите в България, са за повишаване на нивото на българското лютиерство не само по отношение на външния вид, но и на звуковите качества на изработваните инструменти. В световен мащаб се забелязва тревожната тенденция, че посоката на развитие на звука на инструментите в лютиерството, като функция на оценката от конкурсите, се разминава изключително много с търсенията на музикантите. Разнопосочни са поставените цели за достигане по отношение на: характеристиките на звука и на обективната и точна оценка за звуковите качества на съвременните инструменти.
В областта на лютиерството има малко световно утвърдени конкурси, които да имат история, да се повтарят през определен период от време и да имат доказана претенция за представителност на постигнатите резултати от участниците в тях. Тъй като центровете на развитие на лютиерството са предимно в Европа, то и повечето конкурси се провеждат тук. Това са : Триенале в Кремона, Италия ; Миттенвалд, Германия ; Виенявски в Познан, Полша ; Ватло в Париж, Франция ; Пизоне, Италия. В световен мащаб има още два изключително силни конкурса - в Шанхай, Китай и на Американската асоциация на лютиерите. Поради голямата отдалеченост и липсата на обективна информация за тях те не представляват интерес за европейските акустици ,а и влиянието им е силно ограничено.
Журито за оценка на звука в европейските конкурси не включва акустици. Звукът се оценява от практикуващи музиканти, които едновременно свирят и журират. Според правилниците за оценяване на звука, характеристиките му като сила, тембър и баланс, както и лекотата на звукоизвличане и удобството при свирене имат различна тежест в общата оценка. Този регламент за оценяване според мен и някои европейски колеги от Италия, Германия и Белгия е дълбоко погрешен.
Съвременната лютиерия използва огромно разнообразие от аксесоари. Голяма част от тях влияят пряко върху характеристиките на звука. Употребата им обаче е свързана с изискването за специфични промени в постановката на държане на инструмента, в скоростта и силата на натиск на лъка и начина на звукоизвличане на лявата ръка. Оценителите не са запознати с въздействието на различните аксесоари върху звука и необходимостта от промени в техниката на свирене при употребата им. Проблемът е ,че музикантите не разпознават както различните модели струни / в момента над 100 /, така и вида струнник, корда и за виолончелата шип. Това води до неправилно провеждане на прослушването, което компрометира правилното оценяване. Проблемът се усложнява от доказания факт, че добър инструмент, асемблиран по различни начини, може да звучи висококачествено и при различните подредби ,само при условие че се спазват изискванията, произтичащи от характерните особености на използваните аксесоари.
Друга причина за необективността на журиращите музиканти е натовареността им в конкурсите. По време на Триенале 2009 допуснатите до втори тур цигулки бяха 198, които трябваше заедно с 92 виоли и 46 чела да бъдат изслушани за четири дни. Физически е невъзможно петимата журиращи да проведат качествено свирене, изслушване и оценяване. Подобна натовареност имаха и комисиите в Митенвалд 2010 и Познан 2011. Оценката на инструментите е дадена за пределно кратко време, което е необосновано, ако се спазва професионалния начин за оценяване. Според нас акустиците една професионална оценка на звука на инструмент трябва да се проведе при спазване на следните изисквания.

• Инструментът се изпробва с повече от един лък. Лъковете изработени от различни школи позволяват да се обхванат и използват всички възможни техники на звукоизвличане.
• Задължително се осведомяваме / ако не разпознаваме / с какви струни, струнник и корда е инструмента. Различните типове струни / с голям опън или голяма маса / изискват сериозни промени в лъковата техника. Струнникът, кордата и шипът влияят значително върху звука и поставят специфични изисквания към дясната ръка по време на свирене.
• Трябва да е достъпна информацията за: масата на инструмента, максималната дебелина на дъските и резонансната честота на корпуса, ъгълът, който сключва шийката с грифбрета и наличието на специфични акустични настройки.
• Трябва да се отчете модела, формата и начина на освобождаване на магарето.
• Трябва да се съобрази особеността на новите инструменти, че те често изискват период от около 10 минути свирене, след който показват истинските си качества.
• След анализ на информацията и не по-малко от половин час свирене може да се даде професионално и обективно заключение за качествата на звука и потенциала на дадения инструмент.

Необходимо е журиращите музиканти в конкурсите, да не са активно концертиращи. При оценяването на инструменти достигнах до заключението, че професионалните оценители, за да могат да бъдат максимално обективни в оценките си, трябва във времето си на самоподготовка да не свирят повече от седмица на един и същ инструмент. Това е причинено от факта, че музикантите ,свирещи на струнни инструменти, търсят по време на свирене специфичен по тембъра си звук. Те си създават предварителна представа за него и подсъзнателно се стремят да го намерят във всеки инструмент, на който свирят. Ако музикантът е свикнал със специфичния звук на собствения си инструмент или характерния начин на звукоизвличане, какъвто често се практикува при свирене на „стари италианки”, то той има изключително субективен и неприложим за изпробване подход към всеки нов инструмент.
Така изложените съображения, които са причина да твърдим, че комисиите в конкурсите за звук не могат да са обективни, обясняват също и голямото разминаване между оценките на журито и тези на професионалните акустици. За жалост много често резултатите от конкурсите се използват като доказателство за достигнато ниво в качеството на звука.
Болшинството от конкурсите по лютиерство определят общата оценка за даден инструмент, при което оценката за вид и изработка по регламент има двойно по-голяма тежест в крайното класиране от тази за звукови качества и удобство. При този начин за оценяване може да се заключи, че инструментите не са насочени към музикантите, а по-скоро към потребители на произведения на изящното изкуство. След като звуковите качества дори не са паритетни като важност на вида, то се получава така, че музикантите си закупуват инструменти с „конкурсна история „, но не и „музикален” инструмент.
Имах възможността да свиря и чуя редица наградени инструменти от европейски конкурси през последните 10 години. В практиката си съм помагал и в акустичната настройка на такива. В болшинството от конкурсните инструменти се забелязва основен, изключително неприятен признак. Всички те звучат без потенциал. В професионалните среди това звучене се нарича „кухо”. Давал съм консултации и на музиканти, закупили си конкурсни инструменти. Общата тенденция между всички е бързата загуба на голяма част от качествата на звука само няколко месеца след изработката. Обяснението на този факт е, че заради особеностите в начина на прослушване на инструментите по конкурсите редица лютиери нарушават грубо каноните, указващи пределните минимални дебелини, допустими от добрата лютиерска практика. Те правят дъските на инструментите много тънки. С това се постига много бърза реакция, относително добър тембър, слаба далекобойност и лъжовна плътност на звука. Такива инструменти издържат на натиска на магарето породен от използваните струни и ъгълът на шийката не повече от 6 месеца, в много редки случаи до една година.
Това е практика, която е разпространена за жалост и в част от лютиерите, които не участват по конкурси. Тя води до отдръпването на музикантите от „новите” инструменти и насочването им към относително по-стари / над 50 годишни /, които са значително по-рядко манипулирани. За съжаление все още има лютиери, които подражават на някои европейски и китайски , изработващи изтънени инструменти.
Конкурсите по лютиерство носят все по-малко престиж за участниците в тях. Търговците на музикални инструменти от Източна Азия приемат, че за тях конкурсите не носят никаква полезна информация за звука на инструментите, а само за вида им. Техният специфичен начин на подбор на инструменти отрича голямото залитане в посока на вида за сметка на звука.
Съвременното лютиерство се отдалечава от музикантите не само заради „специфичните” начини на оценяване на звуковите характеристики на инструменти по конкурсите. В тях се поставят ограничаващи условия на участниците по отношение на използваните : модели корпуси - специфични подобрения по тях не се допускат ; аксесоарите – най-вече струните се ограничават до няколко ординарни модела и се допускат само определени материали за струнниците, кордите и шиповете. Много често нововъведенията, които се правят с цел удовлетворяване на търсенията на музикантите на качествен звук, са забранени при подготовката на даден инструмент за конкурс. Недопустимо е в конкурсите да се изисква вида на инструментите да е копие на този от 1650 – 1750 год. През XXI век височината на строя за ла от първа октава не е 415 - 425 Hz, a e 442 - 445 Hz. Сумарният опън на струните не е 12 кг, а достига до 70 кг. Натискът на магарето върху корпуса не е 2 - 5 кг, a e между 25 и 35 кг. Редица нови достижения не се допускат за употреба в инструменти за конкурс. В някои от тях е забранена употребата на такива, носещи определени позитиви, елементи на лютиерството от XXI век като : кожени струни, струнници с подвижни прагчета, магарета с акустична настройка съобразена с дадения инструмент, лакове, които не са на спиртна или маслена основа и т.н. Това са все неща, които лютиерите и производителите на аксесоари са развили само с цел да се подобрява звука, а не външния вид на инструментите. Точно тяхното приложение е израз на напредъка на лютиерството.
Традиционните не съвременни начини за оценяване на качествата назвука в конкурсите по лютиерство отдалечават това изкуство от единствените му професионални ползватели – музикантите. Не случайно пазарът на „стари” инструменти почти не се повлия от финансовата криза, за разлика от този на „нови”. Създаваното с години недоволство сред музикантите към „конкурсните” инструменти се прехвърля към всички новоизработени. Така развитието на лютиерството се спира, а като последствие все по-малко нови инструменти имат реални високи звукови качества. Тъй като консерватизма в регламентите на конкурсите по лютиерство е голям, твърде вероятно е в скоро време да се появят други, на които единствената цел да е откриването на нови качествени инструменти, оценявани единствено по звуковите си характеристики. Такава тенденция се забелязва и в Американската асоциация по акустика, в която членуват редица американски и европейски лютиери радетели на промените.

Д-р Христо Христов