Вземам отношение към постъпките на професора по виолончело Стефан Попов.Касае се за познанията му по лютиерство и акустика, за които той смехотворно претендира . Твърде меркантилното му отношение при консултациите за качествата на музикалните инструменти, липсата на обективност в мненията му, тесния му кръгозор и претенциите за експертност, без да има и минимум от необходимите познания за акустичната подредба на инструментите както и за взаимодействието между инструмент и изпълнител в значителна степен имат силно негативно влияние върху развитието на българското виолончелово изкуство. В действията му прозира стремеж към омаловажаване на постиженията на българското лютиерско изкуство. Със своите постъпки той поставя и голямо клеймо на българските виолончелисти и педагози, определяйки ги като некомпетентни по редица теми, по които той самият е неподговтен.

В последните няколко години се срещах професионално на различни мероприятия в Европа с преподавателя Стефан Попов. Има поне три повода, които доказват, че проф.Попов нарушава общоприетите норми и няма необходимата компетентност и квалификация, за да дава обективни, основаващи се на познания, съвети.

I. По време на проекта Еуфония той претендираше без никакво основание и компетенция, че е високоерудиран специалист по оценка на музикалните инструменти в частност виолончела. За такава претенция са необходими опит и знания, каквито преподавателят не притежава.

II. При една от срещите ни продаваше „свръх качествено” майсторско чело от Китай, което било допълнително подобрено от лютиер в България. Такова принизяване на световно доказаната българска лютиерска школа не е допустимо. В момента повечето български лютиери са обсипани с молби от китайски кандидати за обучение.

III. Господин Попов на панаира Мондомузика в град Кремона, Италия пък претендираше, че е създал нови струни и манипулираше користно слушателите да си ги закупят. Всяко едно от тези действия няма връзка с неговата професионална подготовка.

Считам, че през XXI век,  тясната специализация е изключително необходима, за да се дават доказано обективни съвети в областта на лютиерството, акустиката и подредбата на музикалните инструменти. Определено преподавателската степен на Стефан Попов въобще не предполага, той да си позволява подобна дейност. За жалост в България все още се робува на италианската дума за преподавател „il professore” и се допускат ненаказано подобни, уронващи престижа на изкуството, прояви на цинично надхвърляне на собствените знания.

Какво наруши проф.Попов и какви са реалните изисквания при оценяването на музикални инструменти?

Проф. Попов постигна абсолютно еднакъв звук от всички инструменти по време на прослушването на виолончелата, участващи в паневропейския проект „Еуфония”. Това е признак за липса на каквато и да е подготовка за звуково оценяване на музикални инструменти. Когато се постигат еднакви звукови резултати при различни инструменти от един музикант, то той със сигурност не прослушва и не търси потенциалните качества на инструментите. Полученият еднакъв звук е доказателство, че не се търсят възможностите на  свирения, а подобие на звука на собствения инструмент. Такъв тип изпълнители не се избират за прослушване, защото обяснимо са напълно неподходящи. Освен това ако професорът имаше познания по акустика и подредба на инструментите, щеше да промени лъковата си техника спрямо всеки различен тип струни, които бяха използвани от лютиерите. Това не само е задължително, но и необходимо, за да не се достигне до увреждане на дясната ръката. Техниката на преходите също е зависима от използваните аксесоари. Но „оценителят” не показа дори опит да направи изменение. Липсата на адекватни въпроси, неразпознаването на различните видове струни, неспазването на изискванията за качествен звук, дефинирани от особеностите на аксесоарите на виолончелата, коментарите относно постигнатите качества, доказват безсъмнено, че професор Попов няма никаква представа от дейностите акустична настройка и от прослушване на инструменти. Неговите познания по лютиерство са около укоримия минимум, който трябва да има всеки щрайхист. С коментарите си по време на проекта „Еуфония” той нанася ущърб на всеки допитал се за мнението му, защото:

• видна е липсата на  действия, които да прилагат значимото въздействие върху техниката на свирене при подредбата на инструментите
• неговата дефиниция за обертонова редица и тембър е меко казано учудващо детинска и аматьорска.
• липсва набора от необходими сръчности и аксесоари да се изпълни съвестно, обективно и професионално оценяването.

Недопустимо е от позицията на уважаван преподавател да се чуват толкова много необмислени, недоказуеми и противоречащи сами на себе си твърдения за музикалните инструменти. Той дори не успя да разпознае един и същи инструмент предоставен му два пъти в рамките на половин час. Единият път го обяви за провал, а другият за отличен инструмент с потенциал.

При продажбата на така нареченото майсторско китайско чело проф. Попов извърши най-грубото нарушение на етичния кодекс на професионалист в областта, на което съм присъствал за цялата ми над 30 годишна кариера. В изкуството лютиерство е недопустимо пипането на майсторски инструмент на жив лютиер от негов колега, дори и под благовидното оправдание или повод „…да го подобря…”. Китайската лютиерска школа се е развила под силното влияние на европейската и американската. Следователно наличието на цетел на майстора е задължително. Такъв липсва в оценявания от г-н Попов инструмент. Акустиците са запознати с липсата на звукови качества в дървения материал за цигулки, виоли и чела с произход от Азия. Инструментът със сигурност бе изработен точно с такъв материал, което е още една причина за сериозно притеснение относно звуковите му качества, но явно не и за „оценителя”. Българският лютиер, който уж беше подобрил качествата на инструмента, видно и чуваемо няма опит с такива виолончела. Неговата намеса бе влошила в значителна степен иначе лесно разпознаваемия звук на китайски инструмент. Виолончелото имаше силно ограничена обертонова редица. Още повече, че в следствие на намалената дебелина на горната дъска разпределението на значимите, за качеството на звука, обертонове бе направено лошо. Виолончелото имаше изявен само среден регистър на звука и характерното звучене тип „кофа”. Потенциал за развитие на оценявания китайски инструмент не съществуваше. Инструмент с такъв звук е недопустимо да се предлага дори на начинаещ ученик, камо ли на кандидат-студент. Твърденията за „впечатляващите” характеристики на инструмента от проф.Попов бяха дадени без той да е чувал или виждал инструмента – както той призна въз основа единствено на вярата му в лютиера. При опита ми да проведа смислена дискусия и оценка на инструмента, когато най-накрая професорът благоволи да го прослуша, бях пресрещнат с комични твърдения за наличието или липсата на определени характеристики в друг слушан от него инструмент. Въвеждането в заблуда на младата виолончелистка и семейството й е недопустима от морална и етична гледна точка постъпка. Тази постъпка вероятно не е прецедент за проф. Попов.

Изключително неприятно впечатление направиха действията на професор Попов по време на панаира „Мондомузика” в град Кремона, Италия. Манипулативните му твърдения, че всеки инструмент, който той прослуша, се нуждае от изработените под негово ръководство струни „Ростанво”, за да се постигне високо качество на звука – са сами по себе си лаишки и непрофесионални. Дори и теоретично е невъзможно да се предположи, че всички виолончела имат еднакви потребности. Въздействайки върху лютиерите и търговците единствено чрез своята титла на професор по виолончело, той им вменяваше, че продаваните от него струни едва ли не правят чудеса със звука. Но само ден след монтирането на новите струни повечето лютиери, някои от които бях консултирал, ме потърсиха с оплакването, че всеки клиент, опитващ се да свири на техните чела, изпитва огромни трудности при свирене и  повечето челисти са силно неудовлетворени от звука на инструментите. Това е типичен резултат, когато аматьор, без познания по акустика, монтира произволен модел струни на вече акустично подреден инструмент, без да се съобразява с характеристиките на инструмента и монтираните аксесоари. Производителят на струните марка „Ростанво” не споделя, че те са изработени по идея или с помощта на проф. Попов. Практика е струните да не се предлагат само чрез показно свирене, но и с определени, декларирани физични характеристики. Данни за струните господин Попов не знаеше, а и не разбираше значението им. Всички представители на лютиерското и музикалното изкуства в Кремона отбелязаха дипломатично учудването си, че професор по виолончело обикаля панаира като амбулантен търговец и с апломб убеждава всеки да си купи от „неговите” струни. Още повече, че на този панаир името на българите се цени изключително високо. Българските лютиери и специалисти са го създавали с години, но се явява личност, титулуваща се професор, и принизява стойността на постигнатото, от другите с много труд и време.

Не коментирам качествата на Стефан Попов като педагог и изпълнител. Критиците и успехите на учениците му са показател дали е успешна или не кариерата му. Но той навлиза в сфера, за която познанията му са минимални, твърде вероятно никакви, а  злоупотребява постоянно с уж големите достижения, които има в областта на виолончеловата акустика. Безпринципното поведение на този преподавател, не подлежи на санкции от етичните кодекси на организациите в сферата изкуството в България, в които той може би умишлено не членува. Това му позволява безнаказано да твърди , че има някакви познания в акустичната подредба на виолончелата и в асемблирането на инструментите. Всички негови действия считам за укорими както от професионална, така и от човешка гледна точка. Последствията от „дейността” му влияят пряко, подвеждат и нанасят материални и морални загуби на уж професионално консултираните от него лица.

Христо Христов

(д-р по изкуствознание)