Струните са един от аксесоарите на виолончелото, който има съществено въздействие върху звука на инструмента. Използването на струни с различни характеристики, изисква сериозни промени в постановката и техниката на свирене на дясната ръка. Редица физични изследвания в последните 20 години доказват, че са необходими изменения на контактната точка на лъка, силата на натиск и скоростта му, за да може да се извлекат  заложените в съвременните струни качества. Несъобразяването с необходимите изменения причинява не само трудности и невъзможност за качествено звукоизвличане, а  може да предизвика и увреждане на дясната ръка. Струните влияят върху техниката на свирене поотделно и едновременно с трите си основни компонента на характеристиката си – опън, маса, амплитуда.

Опънът, най-често обозначен в килопонти / kp /, показва потенциалната енергия заложена в струната. Чрез увеличаването му  се търси повишаване на силата на звука, а чрез намаляването му - богатство на тембъра.

Амплитудата на струната е зависима от диаметъра и опъна и.  Често сърцевината на струната е от един, а външната оплетка от друг материал и по този начин може да се променя големината на амплитудата със съответни комбинации, за да се постигнат определени звукови характеристики при приблизително еднакъв опън и диаметър. Всеки определен модел струни се нуждае от оптимална, зададена от производителя му, амплитуда за максимално качество на звука. Амплитудата на струната се влияе и от много външни фактори. Основно това е скоростта на лъка, но също масата му и контактната точка със струната. Върху амплитудата влияят също местоположението на струнника и височината на магарето. Многосвързаността на тези фактори правят задачата на виолончелиста изключително сложна. Съществува правопропорционална зависимост между скоростта на лъка и големината на амплитудата. Индийският физик Венката Раман изследва  влиянието на  местоположението на лъка и натискът, необходими за получаването на амплитуда с определена големина. Максималният натиск с лъка върху струната е 0,80 кг, а контактната му точка е ограничена в пространството между магарето и края на грифа.  Единствено скоростта на лъка има възможност за по-големи промени.

Масата на струната влияе върху техниката на свирене като по-тежките струни се нуждаят от повече сила, за да се развибрират. Масата е факторът, с който се засилва въздействието на опъна и / или амплитудата.

Във виолончеловата практика е широко разпространено използването на различни модели струни в рамките на една конфигурация, но често характеристиките им са много различни.  Понастоящем виолончелистите основно използват три начина за окомплектоване на инструмента:

• цял комплект  “Thomastic - Infeld Spirocore” - модел „red”
• струни “a”, “d” -“Larsen”, струни  “G” и ”C” – “Tungsten Spirocore”
• цял комплект “ Pirastro - Evah Pirazzi “

В редки случаи струните марка и модел “Larsen” се заменят с „Pirastro Solist Permanent”.

“Spirocore” са струните, които имат усреднени компоненти на характеристиките си. Преимуществено новите чела се предлагат с тях. Заради това, че са утвърдени във времето и на пазара са с най-добро съотношение цена – качество, те са широко разпространени сред българските челисти. Дългото време на употреба на тези струни е довело до развиването на усет в дясната ръка за необходимия натиск и скорост на лъка, при които звукът е максимално добър. С навлизането на нови технологии в производството на струни и увеличилия се брой предлагани модели се появиха такива, различаващи се значително като компоненти на характеристиката от “Spirocore”.

От съвременните струни най-често се използва комбинацията от ла и ре струни „Larsen” и сол и до волфрамов  “Spirocore”.  Струните ла и ре -„Larsen” са с най-голям опън от предлаганите. Те са с  малък диаметър и изискват малко амплитудно отклонение, което се постига при относително по-ниска скорост на лъка. Тъй като струните са по-леки, с близо 20 % от тези на “Spirocore”, то и натискът на лъка е по-малък. Другите две струни / сол и до / са волфрамови и тежат до 30 % повече от обикновените. За тях е необходима голяма амплитуда, респективно значително увеличена скорост на лъка. Резултатът от употребата на такава комбинация прави изключително трудна задачата на дясната ръка на челиста. Не е възможно изпълнителят да отчита във всеки един момент на кой от двата модела струни свири и какви са необходимата скорост, натиск и място на контактната точка. Контролирайки непрекъснато чрез слуха качеството на изпълнението, челистът задейства компенсаторен механизъм в дясната ръка, който променя постоянно единствено натиска върху лъка. Затова често се достига до прекомерна стегнатост в ръката или невъзможност за постигане на качествен звук. Теоретичното решение от физична гледна точка е да се променя скоростта на лъка и мястото на контактната му точка, но изпълнимостта на товав реално време е невъзможно.

При модела „Evah Pirazzi “ и амплитудата, и масата, и опънът влияят върху техниката на свирене. При тях сол и до струни са с близка до пределната маса, но производителят е ограничил амплитудата им. Ла и ре струни са с голям опън, но и голяма маса. При употребата им се изисква голяма промяна в техниката на лъководене спрямо тази при обикновен „Spirocore”. Тежките ла и ре струни се нуждаят от максимална контактна площ на космите на лъка, по-ниска скорост и по-близка до магарето контактна точка на лъка. Обаче така се нарушава основното заключение от физичните изследвания - при струни с голям опън контактната точка да е далеч от магарето, а при струни с голяма маса контактната точка да е близко. При този комплект, освен че лъкът отново трябва да се движи с различна скорост върху горните две и долните две струни, трябва и контактната му точка да е различна при горната и долната двойка. Липсата на възможност за разрешаване на проблема, произтичащ от употребата на тези струни, е съпоставима с тази при предходната комбинация.

Съществува  още една пречка за качествено звукоизвличане при струни от типа на “a” и ”d” от комплекта на “Evah Pirazzi“. Когато ла и ре струни имат голям опън е необходимо струнникът на инструмента да се приближи към магарето, за да се намали съпротивлението на струната срещу триенето на лъка. Но ако те имат голяма маса, то разстоянието трябва да се увеличи. Този проблем съществува и при комбинирането на струни с голям опън във високия регистър със струни с голяма маса в ниския. Тъй като употребата на такава конфигурация от струни се разширява, на пазара вече се предлагат струнници с възможност за индивидуално напасване за всяка струна на разстоянието между магарето и струнника.

Съвременните струни за виолончело подобряват качеството на звука и позволяват разрешаването на проблеми, произтичащи от недостатъци в конструкцията на корпуса на инструмента. Бурното развитие на технологиите за производство на струни не оставя възможност и време на музикантите да се запознаят с всички положителни и отрицателни последствия от цялото им многообразие. Тяхното използване обаче има отрицателен ефект, ако не се отчетат специфичните им особености. Тъй като значението на промените се разкрива само от задълбочени физични изследвания, недостъпни за музикантите, изискванията, които поставят тези струни пред изпълнителите,  много често се пренебрегват и резултатът е звук с недостатъчно качество или  проблеми за дясната ръка. В настоящия етап единствените начини за разрешаване на описаните проблеми са специфични акустични настройки или производителите на струни да разработят технологии на производство, които позволяват запазване на положителните качества на струните, но минимализират описаните отрицателни ефекти върху изпълнителите.

Библиография:

1.Boyden, David, D.: The violin bow in the 18^th Century, Oxford UK, 1980

2.Eichmeyer, Magdalena: Der Einfluss der verschiedenen Materialien des Stachels auf den Klang und die Ansprache des Violoncellos, Wien, 2006

3.Gough, Colin, E.: The mass-loaded and nonlinear vibrating string problem revisited, European Journal of Physics, №2, 2000

4.Jansson, E.V., Moral, J.A. and Niewczyk, J. J., "Experiments with free violin plates" CAS Journal Vol 1 No 4 (Series II) ,1988

5.Journal American Association of Acoustic, vol.1-8, Florida, 1998 - 2000

6.Journal of The Violin Society of America vol. XX, XXI, XXII, Maitland, Florida

7.Raman, Venkata: The Small Motion at the Nodes of a Vibrating String, Nature, London,  1909

8.Rossing, Thomas D.: Springer Handbook of acoustics, Stanford CA, 2007

9.Rossing, Thomas D.: The Science of String Instruments, Stanford CA, 2010

д-р Христо Христов д.н.