Лютиерска изложба и конференция събра български и италиански майстори в Казанлък

В Казанлък между 28 май и 5 юни се проведе международна изложба и конференция на български и италиански лютиери. От италианските гости бяха изложени както копия на антични инструменти като Пошет, Виела и Виола да море, така и копия на барокови инструменти на великите майстори от Кремона. Интересен факт, който задължително трябва да отбележим, е че четири от копията бяха изработени от българи, членове на лютиерското сдружение. Те са създадени от тях, докато са били ученици в Специализираното училище по лютиерство „А. Страдивари” в град Кремона. В изложбата участваха близо 30 съвременни инструмента.

Когато гостите пристъпваха в залата с инструментите надали осъзнаваха, че присъстват на изключително рядко събитие. Дори в значими центрове на лютиерството подобни изложби се организират изключително рядко. Голям шанс за града ни е да се организира сбирка от такъв висок ранг в областта на професионалната изработка на струнни музикални инструменти. Тъй като съм имал възможността да посетя такива в чужбина определено мога да твърдя, че след сравнение с най-добрите образци, Регионалното сдружение на лютиерите се справи с организацията на изложбата и конференцията блестящо.

Съвременните цигулки и виоли, изложени в залите на музей „Искра”, доказаха изключително високото ниво, защитавано от лютиерите в лютиерското сдружение. За съжаление, направи изключително неприятно впечатление отсъствието на журналисти от непровинциални медии. Въпреки персоналните покани до представители на Министерство на културата и на културни институции и симфонични оркестри от София, тя не бе уважена. За пореден път бе непрофесионално и субективно неглижирана важността и спецификата на изложба и конференция, организирани от лютиерското сдружение. Ситуираните извън столицата организации явно не се приемат за достатъчно елитарни, за да бъдат удостоени с внимание. Но в България друга организация, която да има насоченост към знанието и развитието на изработката на струнни инструменти няма. Вместо да се ползват достъпните знания на българските лютиери, които са напълно реципрочни на европейското ниво, българските институции използват чужди съвети и препоръки. Българските музиканти също подценяват абсолютно необяснимо националното инструментално богатство, създавано от членовете на Регионалното сдружение на майсторите лютиери. Постоянните смехотворни твърдения за превъзходството на по-старите европейски образци на инструменти от ХХ век спрямо новите български се оборва още от първите звуци излизащи под лъка на всеки непредубеден музикант, свирещ на нов български майсторски инструмент. Слушателите, станали неволни участници на просвирването на инструменти по време на изложбата, бяха възхитени от звуковите им качества. Тяхното обективно мнение прерастваше в изумление, когато разбираха, че това са български инструменти. Дали не е време да погледнем към нашите майстори с други очи и с ръка на сърце всички да си признаем поредното потвърждение на факта, че трудно се става пророк в собствената си страна?

Богатството от нюанси на лакиране и впечатляващото многообразие от звукови багри на инструментите оставиха и в мен дълбоко впечатление, което мога да определя единствено като вдъхновяващо. Да, за пореден път твърдя, че българските лютиери са постигнали единство между външен вид и звук. Въпреки различните посоки на развитие, които са избрали отделните български майстори, болшинството от тях са постигнали значителен напредък в темброво отношение и във великолепното балансиране по сила на струните на инструментите. Това е мнение изказано и от музикантите докоснали в дните на изложбата до тези запомнящи се образци на съвременно лютиерство с качество, кореспондиращо на световното ниво.

В дните на изложбата бе проведена и международна конференция. В нея доклади изнесоха доцент Масимо Негрони и моя милост - доктор Христо Христов. Лекцията на италианския гост, който е и преподавател в Специализираното училище по лютиерство, засегна изключително интересния въпрос за произхода на лака, използван от А. Страдивари и други велики майстори от старите италиански школи по изработване на струнни инструменти. В научния доклад на маестро Негрони за пореден път бе изказано твърдението, че не съществува обективно доказуем и научно обоснован факт за съществуването на така наречената Тайна на лака на инструментите на Страдивари. Считам, че е необходимо и в България да се спре да се твърди, че лакът на „старите италианки” е сред най-важните, а според някои музиканти и специалисти и основна причина, за онзи незабравим и трудно описуем, забележителен звук на италианска цигулка. Лекцията на доцент Негрони бе забележителна и публиката остана впечатлена от задълбочеността на анализа, който бе използван в доклада му. В него бе използвана литература от XVIII век. Тази литература е достъпна и буди недоумение фактът, че все още в средите на музикантите е широко разпространено мнението за важността на лака. Като извод от изнесената лекция може да се дефинира твърдението, че значение на лака за звуковите качества на музикалните инструменти има, но то изобщо не е определящо и тембърът и силата на звука зависят в далеч по-голяма степен от други фактори. Основен от тези фактори е така наречената акустична настройка. Непознаването на този принцип за постигане на качествени музикални инструменти бе в основата на другата лекция в конференцията.

А в моя доклад  аз се опитах да направя една детайлна дисекция за съществуващите знания в сферата на музикалните инструменти, които са достъпни и се използват от българските и европейските музиканти при подбор на нов инструмент. Оптималната употреба на нови инструменти е непостижима за съвременните музиканти. Нововъведенията в лютиерството и в аксесоарите за цигулките, виолите и челите не са известни на широката музикална общественост. Във висшите и средните училища по музика не се преподават знания за начина на подбор и оценяване на изработваните от лютиерите от XXI век произведения на изкуството. Задълбоченият анализ и изследването в доклада са направени на база изключително обемния набор от наблюдения, опити и изследвания. Аз съм имал възможност да се докосна до професионалните тайни на работа на повечето лютиери от сдружението, а и на такива от Европа; ето защо имам обективни и доказуеми твърдения относно съвременните принципи на изработка на инструменти, нещо недостъпно за другите изследователи. В лекцията ми бе засегнат и проблема за реалното ниво на българското лютиерство. В крайна сметка, в своя доклад аз защитих българската лютиерска школа и за пореден път изказах учудването си от очевидното подценяване на нивото им. Аз отдавна защитавам тезата, че Регионалното сдружение на майсторите лютиери показва високо европейско и дори световно ниво в това изкуство. Крайно време е да се обърне по-сериозно внимание към тях от страна на културните институции в България, вместо да се създават псевдо високи културни мероприятия с недоказуемо, дори за българските стандарти ниво, които да се пропагандират като световни достижения. Истинските, и може би единствени, носители на изкуство от световно качество са българските и по-точно казанлъшките лютиери. Няма друга сфера на културата, в която да се генерира продукт на такова ниво с изключение на музикалната, но в нея оценките са твърде субективни, а и представителите ни с наистина високо, световно ниво са значително по-малко на брой от лютиерите.

В заключение бих желал да обърна внимание на казанлъшката общественост към необходимостта от обособяване на акустична зала, в която да може да се изявяват както местните, така и гостуващите музикални звезди. Трудно се оценява подобаващо качеството на струнните инструменти в непригодна за това среда, а и желанието на всички гостуващи професионални музиканти е да има място, което има реална насоченост основно към концертна дейност. Такова в нашия град няма и се използват зали, които съвместяват различни функции. Така е невъзможно да убедим да ни гостуват водещи български или чужди музикални величия. Тяхното отсъствие на казанлъшката сцена се чувства осезаемо.

Христо ХРИСТОВ,

доктор на музикалните науки