Сред музикантите и търговците на струнни музикални инструменти е разпространена мода, която е необяснима от страна на историческите факти и на логическите заключения. Изискват се изцяло ръчно изработени инструменти. Като под изцяло ръчно се разбира, че майсторът лютиер не е използвал никаква машина в своя помощ. Като се започне от процепването на дървения материал за горната, долната дъска и царгите, мине се през изкопаването на канала за интарзията и се завърши с ръчно изработени аксесоари като ключове, струнник и подбрадник за цигулка и виола или шип за чело. Дори се търси ръчно изработена и залепена интарзия. Обяснението за тази крайност в детайлите от процеса на изработка на музикалните инструменти е, че само така се гарантира пределна близост с оригиналния начин на работа. В смисъл, че така са работили майсторите от старите италиански лютиерски фамилии.

А дали това има отношение към звука и стойността на инструмента музикантите и търговците не отчитат и не желаят да коментират. Музикалните инструменти от семейството на цигулката, изработени с помощта на машини са изключително трудно разпознаваеми, дори от специалисти. Техните външни характеристики са идентични с тези на изцяло ръчно изработените. Няма доказателства, че машинната обработка води ди негативни последици за инструмента, дори чрез тази помощ може да се постигнат и контролират значително по-добри звукови качества.

До колко е обоснована тенденцията против помощта с машини при изработването на съвременни струни музикални инструменти? Каква е обективната страна на този спор?

Като пример за подражание винаги се дават фамилиите от град Кремона - Амати, Гуарнери и Страдивари без да се анализира организацията на изработка на инструменти в техните ателиета. При тях както във всички останали ателиета по изкуства от тази епоха има сложна йерархия на помощници, чираци, калфи и майстори. Ползвана е помощ от неангажирани директно в изкуството лютиерство лица като търговци на дървен материал, аптекари ( в смисъл химици ) и др. Ясно е, че по друг начин не би могло да се обясни количеството изработени инструменти от водещите майстори в тези ателиета. Не съвсем широко известен е примерът с ателието на маестро Страдивари. Има спор относно годината на смъртта на великия майстор и дълголетието на активната му работа. Няма обяснение фактът, че синовете му Франческо и Омобоно дори не се приближават до финеса на изработване на инструментите на баща си. Те на са работили в отделно ателие. След смъртта му качеството на изработка явно е спаднало, което доказва, че той е бил фигурата даваща финалния щрих, обединителната личност, геният с божественото докосване до инструмента, който го прави безценен.

Най-малката цифра, цитирана като брой инструменти , изработени от маестро Страдивари е около 1000. В нея не се включват тези, които са изработени като копия на барокови инструменти. Знае се че активно, но самостоятелно той е работил около 50 години. Следователно ателието на маестрото е изработвало повече от 20 инструмента на година. Ателие на майстор в настоящето, дори с максимално голяма помощ от машини, е невъзможно да изработи толкова инструменти – реално по-малко от половината. Как е била организирана работата в лютиерските ателиета от XVII и XVIII век е трудно да се определи с точност. Със сигурност определени времеемки дейности, с не сериозно и тежко значение за крайния резултат, са се изпълнявали от низшестоящи работници. Това определено не кореспондира с недокосната от друг освен от майстора цигулка, която търсят търговците и музикантите от XXI век. А защо тази нискоквалифицирана и не толкова значима за крайния резултат дейност да не се изпълни само от майстора, но с помощта на машина. Не е ли така значително по-честно и близко, че инструментът е изцяло изработен от един човек ( лютиер ). Машините са създадени главно с цел да улеснят прогреса. В изкуството отричането на употребата им води до регрес. Доказуемо е, че с прецизността, гарантирана от употребата им, се постигат значително по-добри акустични резултати. Неглижирането на тяхната полза е все едно да се каже, че цигулата не е необходимо да използва съвременни струни и лъкове. Да е с барокови, а не съвремнни шийка и грифбрет.

По времето на създаването на великолепните образци на щрайхови инструменти от Амати, Страдивари и Гуарнери не е имало наука за акустиката. Първите трудове са създадени от Ернст Кладни около 1787 год. и 1802 год. Развитието на акустиката се осъществява от друг физик Херман Хелмхолц, работил изцяло през XIX век. Видно е, че акустиката се е развила след упадъка на школата на „големите италианци”. Те са развивали инструментите си емпирично. Но за опити трябва време, което те са си осигурили, точно защото обемната и изискваща повече време работа е извършвана от техни помощници. В настоящето изискванията към външния вид на инструментите са максимално високи. Всички нови инструменти трябва да са на нивото или да превъзхождат най-високо котираните „стари” образци. Няма как лютиерството да постигне това ниво без помощта на съвременните технология и машини. Съществува и отрицателен пример в съвременното лютиерство. В настоящето има примери за използване както помощта на по-ниско квалифицирани лютиери, така и на машини с единствената цел да се свали себестойността на инструмента и повиши скоростта на изработка. Този подход само доказва наличието на пагубна тенденция към профанизиране на изкуството лютиерство и превръщането му в средство за печалба. Все още няма широко разпространение на този тип организация на изработка и има надежда, че лютиерските среди сами ще подходят безкомпромисно и ще бъдат непримирими срещу унищожаването на приноса на ръчната, професионална, майсторска работа по създаването на произведението на изкуството наречено струнен музикален инструмент. Не твърдя, че настоящите майстори лютиери не могат да създадат изключително качествен инструмент без помощта на машини. Могат, но цената на този инструмент ще бъде изключително висока. Времето, което ще отнеме направата му, също ще бъде неоправдано. Затова е необходим баланс при употребата на машини като помощник на майстора, от което е видно, че полза могат да имат и музикантите.

За да се развива съвременното лютиерство е необходимо да се използват всички достижения на прогреса и научния, и машинния. Глупаво и крайно е да се изискват псевдо автентични изцяло ръчни подходи или да се рекламира използването им. Така само се принизяват факторите на уникалност на формата, самостоятелно развитата акустика или индивидуалност на лакиране. Все пак лютиерството не е само копизъм, а и творчество, което позволява да го наричаме изкуство.

д-р Христо Христов д.н.