В професионалното образование на бъдещите музиканти и лютиери липсва насочено обучение за начините на оценяване на качествата на звука и избора на струнни инструменти. Тази липса води до все по-непрофесионален подход при оценката на звуковите характеристики на струнните музикални инструменти, а също и до грешки при избора на инструмент от страна на музикантите. Недостатъчните подготовка и информация по темата, при подхода за оценка и подбор, водят до субективни, грешни и научно необосновани решения, което се потвърждава и от практиката. Умишленото недопускане на акустици, като междинно свързващо звено между лютиерите и музикантите, води до все по-голямо разминаване в търсените и постиганите качества на звука на инструментите. Има основателни причини за сериозни промени при оценяването и подбора на струнни инструменти. Те вече не са само атрибут за професионалистите, но и инвестиция , която трябва да се изплати във времето. При липса на познания за начините на подбор и оценяване остава изключително голямо поле с неизвестни, което в повечето случаи донася само негативи на хората на изкуството.
В края на ХХ и началото на ХХI век настъпиха сериозни промени в начина на конструиране на аксесоарите за инструментите от цигулковото семейство. От друга страна лютиерите започнаха да търсят различни посоки на развитие, тъй като конкуренцията между тях доведе до пренасищане на пазара с инструменти без изявени звукови качества, но с изключително ниво на външния си вид. Донякъде лютиерските промени станаха възможни и бяха причинени от появилия се достъп до голяма по обем и качество информация от далечни за изкуството дисциплини. Тя позволи да се направят изводи за логиката и принципите на конструиране на първите образци от времето на Барока в семейството и за влиянието на еволюцията в композициите върху тях. За промените имат принос и музикантите, които започнаха да изискват адекватни акустични настройки и дори цялостна звукова характеристика на инструментите, които да отговарят на обичайното натоварване, като функции и изискванията за качеството и силата на звука, на съвременните струнни музикални инструменти.
Принципите на конструиране на цигулката, виолата и челото допускат възможности за по-свободно тълкуване на някои изисквания при изработката им, вследствие на което се достигна до голяма разлика в качеството и силата на звука на инструменти, копия на един и същи модел от даден майстор. При положение, че на външен вид разликите са незабележими и че качеството на използваната дървесина е изключително близко, става наложително създаването и утвърждаването на подход, който да бъде приложим, за да се получи реална оценка на качествата на музикалните инструменти. Тъй като случаите на грешно оценени и подбрани инструменти зачестяват, това доказва, че липсва яснота и такъв подход в оценяващи и музиканти.
Дискусионно е дали е допустимо, инструменти с различна възраст да се оценяват едновременно без оглед на разликите в тях. Често в практиката срещу „новите” инструменти се противопоставят „старите” с уж доказани качества. Считам за изключително погрешно използването на еталонен „стар” инструмент за определяне на качествата на съпоставяни с него други инструменти, още повече когато се касае за инструменти на различна възраст, а в някои случаи даже създадени в различни епохи. Има редица закономерности, които трябва да се спазват при прослушването на инструментите. Когато това не се извършва се получават крайно неверни и неподлежащи на обективна преценка резултати, въвеждащи в дълбоко заблуждение неподготвените слушатели, оценители и музиканти.
На пазара съществува противоборство - за и против новите инструменти. Често срещано явление е да се отричат очевидни позитиви или негативи на инструмент само поради това дали е „нов” или „стар”, независимо от качествата му. Основните причини за това са няколко. В лютиерските среди не се използват акустици. Рядко се използват музиканти, а самите лютиери имат само начална и бегла представа за професионалните потребности на изпълнителите. Сега често срещана е ситуацията, при която инструментът, подлежащ на оценяване или закупуване, е просвирен за първи път в момента на оценяване или продажба. В противоположния край на предлаганите инструменти се намират „старите” / от 20 до 70 – 80 години / инструменти, с вече доказани и изявени положителни или отрицателни качества. Съществуват инструменти, както „нови”, така и относително нови и дори по-стари, които по своята същност не представляват интерес за професионалните музиканти, а в лютиерските среди се класифицират като „ученически” или „аматьорски”. Техния подбор и оценяване не представляват предизвикателство. Двете характерни обособени и противоборстващи групи – тази на чисто новите и евентуално пълни с потенциал и тази на „старите”, но доказали уж наличието на такъв, представляват проблема, който се разглежда в статията. Има и исторически инструменти, но тяхната цена е зависима не само от качествата, а предимно от историята, която ги придружава и те често са обект на спекула.
Специалистите, които могат да дефинират, покажат и докажат наличието или липсата на качества в даден инструмент са акустиците. Те са изключително рядко срещани, но познанията им както по лютиерство, така и опита им като изпълнители ги прави единствените, които могат да дадат обосновани констатации, препоръки и оценки за звуковите характеристики на даден инструмент и дори да определят такива специфични особености като потенциала му и степента на удобство по времена свирене. Проблемите в обективното оценяване на музикалните инструменти произхождат от факта, че няма никъде методика, която да е потвърдена във времето и която да указва принципите на оценяване на инструментите. Същевременно липсва обучение на професионално ниво както за музикантите, така и за лютиерите, което да ги подготвя за обективни оценители. Няма изследвания за влиянието на аксесоарите върху качеството на звука и силата му. Няма и изследвания за влиянието на взаимодействието между постановката и техниката на свирене на музикантите и характеристиките на получавания звук. Тези неизвестни формират област , в която е доказано, че дори по емпиричен път е невъзможно да се постигнат добри резултати.
Опитът ми на акустик ме е сблъсквал и сблъсква с фрапантни примери на инструменти с много голям потенциал, който е незабелязан или отричан, поради непознаване на елементарни изисквания към спецификата на лъководене или постановката на музиканта от една страна или поради грешки в асемблирането на инструмента, допуснати неволно от лютиера. Такива грешки макар и малки / примерно при подбора и употребата на „модерните”, а не необходимите на инструмента струни /, водят до погрешни преценки на качествата и стойността на дадения инструмент. Вина за създалата се ситуация носят и производителите на аксесоари. Много от тях не дават информация за различни параметри, които обаче имат значимо отношение в цялостното взаимодействие с инструмента и изпълнителя. Тъй като няма дори откъслечни мотивирани съвети за оценка и подбор на струнни музикални инструменти, предлагам за обсъждане тези, до които съм достигнал при работата ми с колеги от Европа. Тяхната обективност е постигната чрез слушането, активната акустична настройка и подготовката за участие в конкурси и продажби на голям брой цигулки, виоли и чела. Въпреки че чрез тях се премахва много голяма част от субективността и погрешността на оценяването на инструментите, те не са пълна гаранция за обективност. Малката останала част субективност е причинена от спецификата на слуха на музиканта или слушателя, защото той е култивиран и обучен да търси съвсем различни от необходимите за оценяване параметри. Това, което е важно за реалистична и точна оценка на звука, далеч не е водещо при изпълнителите, а някои дори не могат да го чуят. Много често в практиката ми се потвърждава фактът, че активно свирещият музикант не е пригоден за оценител и дори за изпълнител, който да представи пред жури, слушатели или купувачи дадени музикални инструменти. Това е така заради създадената и постоянно развивана представа на музиканта за търсения и постиган от изпълнителя звук. Всеки инструмент има различен, характерен звук и той трябва да бъде търсен в него, а не да се пристъпва към оценка или избор по предварителна представа. Използването на няколко различни изпълнителя не винаги е възможно и удачно. Най-правилно е да се прибегне до помощта на акустик, който или да свири, или да може да изисква специфични изпълнителски техники, помагащи на оценката. Начинът на оценяване, който предлагам е следния:

• Инструментът се изпробва с повече от един лък . Лъковете изработени от различни школи позволяват да се обхванат и използват всички възможни техники на звукоизвличане .
• Задължително се осведомяваме / ако не разпознаваме / с какви струни, струнник и корда е инструмента . Различните типове струни / с голям опън или голяма маса / изискват сериозни промени в лъковата техника . Струнникът, кордата и шипът влияят значително върху звука и поставят специфични изисквания към дясната ръка по време на свирене .
• Трябва да е достъпна информацията за: масата на инструмента , максималната дебелина на дъските и резонансната честота на корпуса , ъгълът , който сключва шийката с грифбрета и наличието на специфични акустични настройки .
• Трябва да се отчете модела, формата и начина на освобождаване на магарето.
• Трябва да се съобрази особеността на новите инструменти , че те често изискват период от около 10 минути свирене , след който показват истинските си качества .
• След анализ на информацията и не по-малко от половин час свирене може
  да се даде професионално и обективно заключение за качествата на звука
  и потенциала на дадения инструмент.

Изискването за познаване на дебелината и резонансната честота на корпуса при стари инструменти и такива с неизвестен майстор не e пречка, защото и двата показателя се измерват просто и безпроблемно.

Наблюдава се, че все по-рядко е необходимо обективно оценяване в конкурсите за музикални инструменти, следователно при тях повишаването на компетенциите на журито не представлява интерес за организаторите, но оценката за качествата на струнните музикални инструменти е свързана с необходимостта от установяване на тяхната стойност. В бизнеса с музикални инструменти съществува основно противопоставяне между търговци и музиканти от една страна и лютиери от друга. То се основава на избора и утвърждаването на качествата на „новите” и „старите” инструменти. Това е сблъсък на икономически и модни интереси, а не истинско противопоставяне на база акустичните качества на инструментите. Стойността на добре запазен инструмент на възраст между 20 и 70-80 години е по-ниска отколкото на чисто нов майсторски инструмент. Такива ”стари” инструменти се предлагат предимно от търговци. Често те са реставрирани и подготвени за продажба от лютиери, чиито нови инструменти се предлагат като противоположна опция.
За и против новите инструменти е дилема, която стои пред музикантите през последните 30-40 години. Покупката на „стар” инструмент е добра инвестиция само когато той има история или е изработен от известен лютиер. Така той запазва стойността си дори със съмнителни и недоказани звукови качества за относително дълъг период, без оглед на позитивното или негативно развитие на звука си. Тъй като до такива инструменти достъп имат ограничен брой запознати, за музикантите остава заблуждението в ценността им, а цената на такъв инструмент е по-висока в пъти спрямо превъзхождащ го по качества нов негов аналог. В настоящето се стига до подвеждащата ситуация за музикантите и оценителите, в която се счита, че щом инструментът е стар, по презумпция той е и ценен и качествен. Реално в категорията на такива „стари” инструменти има развитие в стойността само в негативен план, а качествата им могат да бъдат много трудно обективно и точно описани и запазени във времето, което води и до рискове от неизвестността на бъдещото им развитие при покупката им. Основание за подобно твърдение ми дава познаването на произхода и начините на изработка на по-голямата част от предлаганите от този период „стари” инструменти. В периода 1930-1980 г. в Европа болшинството инструменти от по-ниската ценова категория, в които попадат така наречените ”стари” инструментиш. са манифактурни или от майстори със съмнителни качества в лютиерството. Тези инструменти имат „стабилизиран” звук, което може да бъде довод за положителна оценка. Това обаче е и голям техен негатив. При подбора и покупката на инструмент много често се подценява фактора бъдещо развитие. От самия музикант се очаква да еволюира във все по-високо ниво на интерпретационна зрялост и съответно да постига и по-качествен звук, а инструментът, който е стабилизиран, показва изключително трудно наличието на потенциал за развитие. Дори да има такова не се знае точно в какъв дял от характеристиките на звука ще го направи. Като цяло е голям риск да се очаква, че всеки инструмент има постоянно и то задължително положително развитие. Много трудно дори акустиците могат да открият дали този инструмент не е постигнал максимума си. При „новите” инструменти този проблем почти не съществува, с което превъзхождат ”старите” и обективно насочват позитивите към себе си.
Съществуват и други обективни причини, които показват, че трябва да се пристъпва с голямо внимание при оценката и избора на „стар” инструмент. Поясних, че в настоящето конструирането на аксесоарите за струнни инструменти се различава в голяма степен от това дори през 80-те години на ХХ век. В последните години настъпи бурно развитие. Използването на съвременни аксесоари често има негативни последици за звука на повечето „стари” инструменти. Широко разпространено е почти през целия ХХ век да свири при строй за ла от първа октава - 440 Hz. В края на века обаче се достигна до а1 = 443-445 Hz. Тези „само” 5Hz променят силата на натиск на струните върху корпуса на цигулката с почти килограм, а при челото достигат до четири. Тук се добавя и незнанието / не по вина на музикантите , а на производителите на аксесоари / за големината на опъна на използваните струни. След края на 80-те години на миналия век опънът нараства значително и докато тогава за цигулката средната му величина е била 19кг, а максималната 22, то сега средната е 21,6 а максималната над 26кг. При челото измененията са още по-големи. Променената честота на строя заедно с големината на опъна са сериозна причина за загуба на качества в звука на „старите” инструменти. Те не създадени за такъв опън и натиск върху корпуса, а някои от тях дори физически не могат да го понесат. При „новите” инструменти този сериозен проблем е избегнат, чрез конструктивни изменения.
Индивидуалните конструктивни особености на инструментите влияят в значителна степен върху звуковите им качества и удобството на свирене. Това прави необходимостта от консултация с акустик задължителна. Много често малки и допустими промени в: радиуса на грифбрета, височината на бомбатурата, проекцията на шийката, подбора на място и материал на струнника и подбора на струни изискват по време на оценяването и подбора различни от общоприетите и разпространени техники на свирене. Това важи както за „новите” така и за „старите” инструменти. Почти всяка от тези особености може да бъде променена така, че да удовлетворява търсенията на музиканта, но липсата на познания може само да доведе до ниска и нереална оценка на качествата на инструмента. Познаването на специфичните взаимодействия между аксесоарите и корпуса на инструмента от акустиците им позволява да ги напаснат към стила на свирене на прослушващия. Така се показва пълния потенциал и качества на инструмента.
Оценяването на качествата на „новите” инструменти също представлява определена трудност. Често както за „старите” инструменти така и при „новите” инструменти оценката е дадена въз основа на необективни фактори. В света на лютиерството има конкурси за изработка. Музикантите ползват класирането от тези конкурси като меродавен довод за качествата на даден инструмент. Но конкурсите по лютиерство оценяват главно техниката на изработка и все по- често принизяват звуковите качества на инструментите, вменявайки на оценките за звук по-малка тежест в крайното класиране. На музикантите и слушателите не са известни принципите за оценяване в конкурсите. Тъй като подготовката на инструменти за участие в конкурси е едно от основните ми задължения успях да се убедя в липсата на каквато и да е връзка между класирането на инструментите и техните звукови качества. В момента в Европа има 5 големи конкурса за лютиерство. Това са : Триенале в Кремона , Италия ; Миттенвалд , Германия ; Виенявски в Познан , Полша ; Ватло в Париж, Франция; Пизоне, Италия . В световен мащаб има още два изключително силни конкурса - в Шанхай , Китай и на Американската асоциация на лютиерите . Поради голямата отдалеченост и липсата на обективна информация за тях те не представляват интерес за европейските акустици ,а и влиянието им е силно ограничено .С изключение на конкурса в Германия всички придават по-малка тежест на оценките за звук отколкото на тези за вид. Също само немският конкурс има ясно обяснени правила за оценка на звуковите качества на инструментите и може да се счита за относително обективен. Така резултатите от конкурсите по лютиерство са далеч от обективен показател за звуковите качества на „новите” инструменти. За радост въпрекиче участват в такива конкурси, в световната лютиерска практика се забелязва видна тенденция към търсене на все по-качествен звук удовлетворяващ съвременните музикални изисквания.
Принципите на подбор и оценяване на струнните музикални инструменти, които предлагам са общовалидни за всички инструменти от цигулковото семейство, независимо от времето на създаването им или целта на оценяването. Необходимостта от професионално обучение както на музикантите така и на лютиерите в областта на акустичните настройки на инструментите е огромна. Липсата на подготвени специалисти акустици е довело до създаването на много изкривена представа за звуковите качества на инструментите, за потенциала им за развитие, а от там и за реалната им цена. Липсата на взаимодействие между водещите лютиерски педагогически школи и тези, занимаващи се с музикална педагогика водят до неподготовеност както в едните така и в другите за предоставяне на обективна, точна и обоснована оценка за звуковите качества на инструментите. Това прави задължително запознаването с предложения от мен вариант за подход при подбора и оценяването на струнните музикални инструменти и препоръчително провеждането на лекции по изложения проблем.

Д-р Христо Христов